"Лука," изръмжавам аз, бутайки безполезно краката му, "пусни ме." Лука просто гледа Джаксън на вратата, а след това и мен. *Той може да дойде при теб*, казва Лука в ума ми, притежателно и хищно. Свивам очи към него, ядосана. Но няма време да мисля повече за това, защото внезапно опушеният боров аромат на Джаксън се засилва и аз поглеждам нагоре, за да го видя до себе си. "Ето," казва Джаксън, пода