"Лука," изръмжавам аз, бутайки безполезно краката му, "пусни ме."
Лука просто гледа Джаксън на вратата, а след това и мен. *Той може да дойде при теб*, казва Лука в ума ми, притежателно и хищно. Свивам очи към него, ядосана.
Но няма време да мисля повече за това, защото внезапно опушеният боров аромат на Джаксън се засилва и аз поглеждам нагоре, за да го видя до себе си.
"Ето," казва Джаксън, пода
















