– Кадет Кларк, пази си проклетите тайни, – въздъхва Джаксън, пъхайки ръце в джобовете си и отново се отправя към стълбите. – Само засега! – викам след него, усмихвайки се. – По-добре да е само засега, – казва Джаксън, обръщайки се да ме огледа строго от главата до петите за момент, което само задълбочава усмивката ми. – Или ще... не знам, ще те пребия или нещо такова. Усмихвам се широко, смеейки с