"Чакай," казвам аз на закуска, с половин резен бекон вече по пътя към устата ми, "какво имаш предвид, че утре нямаме занятия?"
"Петък е, дребен братовчеде," казва Джеси, усмихвайки ми се самодоволно. "Наясно ли си с тези неща, които наричат уикенди?"
"Не бъди сладък, Джеси," отвръщам рязко, гледайки го лошо, което само задълбочава самодоволната му усмивка. "Просто не знаех, че Академията ги призна
















