Втренчено гледам брат си, очаквайки реакцията му. Но Рейф просто... ме зяпа, с лице, бяло като платно, чак започвам сериозно да се притеснявам. "Рейф," промърморвам аз, навеждайки се леко напред и протягайки ръка да го докосна. "Какво, по дяволите, Ариел," прошепва Рейф, толкова бързо, че думите се сливат в една, толкова тихо, че едва го чувам. Но усещането... е напълно ясно. "Е, не съм го искала,