— Е, — прошепна Джаксън, сякаш на себе си, — май вече няма нужда да излизаме навън, за да се опитваме да говорим с птиците. — Освен ако не искаме да се разтопят, — казвам, вземайки ножа си от чинията и се навеждам напред, за да побутна стъклото. Настъпва кратък момент на тишина, преди Джаксън да избухне в смях, но преди да разбера какво е толкова смешно, другите четири момчета в стаята застават до