— Не — казва той, с гримаса и започва да се отдръпва към вратата. — Съвсем съм подранил... — Джакс! — смея се аз, стрелвам се към него и хващам ръката му, придърпвайки го в стаята. — Всички ще дойдат след около тридесет секунди. Просто ела и седни — или, още по-добре, бъди полезен... Придърпвам го към масичката за кафе и му пъхам химикалка и хартия в ръката. — Какво трябва да правя? — мърмори той,