Устните на Лука едва, едва докосват моите, преди да ахна и да го отблъсна.
"Лука!" извиквам аз, отстъпвайки назад с няколко крачки и го гледам с широко отворени очи.
"О, боже мой, Ари!" извиква той, забивайки пръсти в косата си и се обръща от мен с разочарование, стискайки челюст. "Какво - сериозно ли!? За какво сме изобщо тук, ако няма да –"
"Лука!" извиквам отново аз, тропайки с крак и се вцепен
















