– Е, нещо такова! – отвръща той, смеейки се по-силно сега, по-свободно. – Искам да кажа, просто не си позволявах да мисля за това преди. Ти беше просто… поредният пич. Малко дребен, с когото обичах да се мотая и за когото понякога се тревожех. Но… не те възприемах по този начин. Присвивам очи към него, накланям се леко напред, оглеждам лицето му за лъжи. – Не така работи привличането, Джаксън. Не