Аз и Лука си говорим през целия път до вкъщи. И въпреки че пътят ни отнема около пет часа – теренът е по-труден от равен път, което ни забавя – времето минава като миг. Тримата пред нас са относително тихи, тътрейки се по километри и спъвайки се в камъни в тъмното, но аз и Лука се губим в смях. Боже – той е забавен и се смее и на моите шеги, което леко ми свива сърцето, защото с всеки изминал кило