— За какво да говорим? — питам аз, избягвайки интензитета на онези тъмни, въртящи се басейни, които са му очите. — За много неща, Амелия. За много неща и знам, че знаеш точно за какво говоря — казва той, след което прави няколко крачки към мен и аз се подпирам на стената на асансьора, сърцето ми подскача диво в гръдния ми кош. Изглежда особено зашеметяващо в антрацитовочерния костюм от три части,