Шокът от парещия удар в лицето пари повече от физическата болка. Удари ме под брадичката и усещам вкуса на кръв по езика си, усещам как кътниците ми се разхлабват от внезапната сила. Дори не мога да изкрещя. Дори не мога да вдигна ръка, за да докосна или поне да успокоя парещото място. Отварям уста, но звук не излиза. Замаяна съм. Мигам към него. Сякаш гледам съвсем нов човек. Знаех, че е способен