Когато асансьорът спира, аз почти изтичвам от него облекчено, но Шарлот ме спира на място: "Ти си дъщеря на Катрин Стронгхарт, нали?" Мамка му. Замръзвам на място. Вратата на асансьора се затваря. Преглъщам, а в гърлото ми се надига абсолютен ужас. "Какво?" питам, обръщайки се, за да погледна лицето ѝ. Чертите на Шарлот са това, което бих нарекла сурови. Не може да е по-възрастна от тридесет. Кафя