Въздъхвам, но всъщност е стон. Линк се усмихва самодоволно и затварям очи, защото не мога да понеса колко близо е лицето му до моето, влагата на езика му около устните ми, сладкия му дъх, който серенадира лицето ми. Твърде е много. Никога няма да свикна с това. Линк пъхва ръка зад врата ми и се навежда още по-близо, докосвайки устните ми нежно, сякаш все още се интересува само от тирамисуто, разма