"Да. Вярвай ми." Казва той. "Добре. Благодаря ти. Тя пое най-лошото." Опитвам се да се изправя, но тялото ми е тежко, сякаш тежа хиляда килограма. Главата ми също е тежка. Тъпа. Оглеждам оскъдно обзаведената болнична стая, достатъчно е просторна за две легла. "Знам и не мога да ѝ се извиня достатъчно. Съмнявам се, че някога ще ѝ се отплатя. Или на теб." Казва Линк, отклонявайки поглед от мен за се