Опитвам се да набутам яйцата в устата си, да заглуша нервите си, надигащата се тревожност, която завладява сетивата ми, но тогава поглеждам надолу към треперещите си ръце и вече не мога да се преструвам. Къщата е твърде тиха. Твърде огромна. Твърде светла. Напомня ми, когато се нанесох за пръв път. Чувствах се задушена от майка ми, която ме дебнеше зад врата, настоявайки да бъда нормално осемнадес
![Любов от пръв вкус [Любимката на нейния пастрок]](/_next/image?url=https%3A%2F%2Fcos.ficspire.com%2F2025%2F07%2F15%2F7e8b25e5a77249ccb2ed9505ad507e8e.jpg&w=384&q=75)















