Тягаща ръка докосва устните ѝ и аз не мога да се сдържа; отново ставам от стола си и се приближавам, за да я прегърна. Тя се притиска към мен и сърцето ми полита, докато нейната мекота се слива с моята. "О, Боже мой. Не знаех. Толкова съжалявам." Тя хленчи в гърдите ми, а ръката ми около кръста ѝ се затяга. Не искам нейната жалост. Отдавна съм преживял Катрин. "Нямаш за какво да се извиняваш, Амел