Амелия, гледна точка: "Ти ме повика." Отпускам ръцете си, които бях скръстила пред гърдите си. Знам, че изглеждам конфронтационно, но съм прекалено нервна, не мога да се сдържа. Изминаха четири дни, откакто излязох от този офис с ужас, който ме задушаваше. Сега съм обратно и не знам накъде да погледна, без да почувствам как бузите ми пламват от необуздани спомени. "Еймс. Как си?" Баритонът на Линк