"Да. Къде си?" Нещо ме гризе отзад в съзнанието. Още не е цялата картина, но се оформя. Макар и бавно, а това ме кара да се чувствам разочарован. Не съм свикнал да съм толкова забавен сутрин. Дори не мога да се обвинявам. Бих жертвал още цял ден, само за да бъда с Амелия, необезпокояван. "На път съм за летището. Няма какво повече да се направи. Или има? Искаш ли да остана да го следя?" пита Аби. Т