Шерил се свлича на пода в движещата се кола. Гледам я объркано за момент, преди да осъзная, че е коленичила пред мен, със скръстени ръце. Сълзи се стичат по набръчканото ѝ лице. "Стани, Шерил." измърморвам аз, извъртайки поглед. Всичко все още ми се струва като трескав сън. Не мога да осъзная факта, че някой наистина е взел Амелия и я държи като заложник заради най-лошия случай на недоразумение. Ш