"12:20 следобед." Казва той, без да поглежда часовника си. Отнема ми момент, за да разбера какво означава това. Скачам от дивана, но е твърде много движение за махмурлийския ми мозък и се люлея на пръстите на краката си за момент. Прокарвам ръка през косата си и затварям очи за няколко секунди. Докато светът спре да се люлее под краката ми. "Докладвай за това, което те помолих да направиш." Казвам