"Има ли нещо нередно?" Мекият глас на Амелия се издига към мен, изтръгвайки ме от пропастта на отчаянието, в която щях да се потопя. Поглеждам топлите ѝ очи. Още не искам да бъда откъснат от нея. Какво бих дал, за да прекарам още една безразсъдна безкрайна нощ с нея? Поглеждам смучката на врата ѝ и жадувам за мекото усещане на кадифената ѝ кожа между зъбите си. Гърбът ми е осеян със следи от нокти