ЛУК – ГЛЕДНА ТОЧКА
Шумът от столовата изпълваше въздуха – бръмчене на разговори, смях, доволни звуци на дъвчене от ученици, наваксващи с приятели между часовете. Но всичко това беше просто шум за мен. Погледът ми беше все още фиксиран върху изхода, където току-що я бях видял да излиза… с него. Ръката на Райън беше на ръката ѝ, небрежно я водеше навън, сякаш имаше пълното право на това. А Вайълет…
















