РАЙЪН
– Ъх! – изстенах аз, нанасяйки поредния удар на чувала. Всеки удар, който отправях към чувала, беше опит да се отърва от образа на Вайълет с онзи Люк.
Не само гневът ме подхранваше; беше нещо по-дълбоко, нещо по-тревожно. Тя дори не се поколеба, когато го прегърна, а се облегна на него, сякаш той беше...
– Хайде, човече, стига толкова – измърмори Джак, облегнат на въжетата на боксовия ринг.
















