ЛУК Свежият октомврийски въздух щипеше лицето ми, когато излязох от къщата, а училищната ми униформа се чувстваше по-стегната от обикновено, сякаш ме задушава. Улиците бяха тихи, освен случайния звук на шумолящи листа, въртящи се във вятъра. Вървях целенасочено, с наведена глава, с чанта през едно рамо, но истината беше, че стъпките ми бяха безцелни. На ъгъла на блока направих рязък завой в слабо