РАЯН Гледах я как взима сладоледа си, пръстите ѝ бяха здраво свити около фунийката, сякаш държеше последната троха контрол, която ѝ беше останала. Облизваше краищата бавно, почти разсеяно, погледът ѝ се губеше някъде отвъд дърветата, болката все още бе изписана в очите ѝ. Не казах нито дума. Някои неща не се нуждаеха от думи - някои моменти се чувстваха по-тежки от всичко, което думите можеха да п