ПРЕДИ ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ
ВИОЛЕТА
Влязох през входната врата, с ученическата раница на рамо, приветствана от познатия аромат на дома. В къщата беше тихо, твърде тихо, и предположих, че мама е излязла. Татко винаги по това време беше в хола, или четеше, или преглеждаше документи за компанията си. Оставих раницата до вратата и тръгнах по коридора.
– Татко, върнах се... – извиках в момента, в който сти
















