ВИОЛЕТА – Виждам, че си се позабавлявала да флиртуваш с моя приятел? – Гласът на Райън беше нисък и студен. Замръзнах, хванала дръжката на вратата по-здраво. Нямах представа, че е там. Гневът, който тлееше цяла вечер, заплашваше отново да избухне. Обърнах се бавно към него, очите му ме гледаха интензивно. Предизвикваха ме да кажа нещо, за да оправдая това, което съм направила. – Сериозно ли стоиш