ВИОЛЕТА Поех дълбоко въздух и се изправих на седалката си, насилвайки усмивка, която ми се струваше едновременно чужда и принудена. "И така, Люк," започнах аз, поддържайки непринуден тон, "какво прави напоследък? Не си ме избягвал, нали?" Добавих закачлив тон към гласа си, леко го ритнах с крак под масата. Люк ме погледна изненадано. "Да те избягвам? Хайде, Виолета, знаеш, че никога не бих го напр