РАЯН
Вратата се затръшна зад гърба ми и тишината на къщата ме обгърна като втора кожа. Кокалчетата на пръстите ми пулсираха, разцепени и натъртени от удара по Люк, но болката в ръцете ми не беше нищо в сравнение с яростта, която все още тлееше в гърдите ми.
Люк Картър.
Този страхливец. Криеше се от седмици, шляеше се като плъх, какъвто си беше, мислейки си, че може да избяга от последствията на то
















