РАЯН — Това е последният път, когато ти помагам, човече — измърмори Джак, докато пръстите му летяха по клавиатурата, а очите му шареха по екрана. В гласа му се долавяше раздразнение, но не ми пукаше. — Просто го направи, Джак — отвърнах рязко, търкайки слепоочията си, едва сдържайки напиращото от гърлото ми чувство на неудовлетворение. Недостатъците на популярността никога не са ме удряли толкова