РАЯН
Напрегнато мълчание изпълни пространството между нас, въздухът беше натежал от неизказани думи. Очите на Вайолет се впиха в моите, остри и проницателни, тиха буря зрееше под повърхността. Тя знаеше. Нямаше съмнение в това.
Дали Ашли ѝ беше казала? Разкаяние ме гризеше, извивайки се в стомаха ми. Не трябваше да ѝ се доверявам. Трябваше да знам по-добре, отколкото да ѝ поверя това.
Не знаех как
















