РАЯН
Дъхът ѝ, изпълнен със стонове, изпълваше малката стая, ноктите ѝ се плъзгаха по гърба ми по начин, който би трябвало да ме възбуди, но вместо това ми действаше изнервящо. Възбудата, която чувствах по-рано, вече беше изчезнала… бързо.
Не знаех защо, но изведнъж всичко в нея ме дразнеше – пръстите ѝ, гласът ѝ, миризмата на парфюма ѝ, дори стоновете ѝ.
– Раян… – измърка тя, а устните ѝ се плъзна
















