*Адрик* Седях на бюрото си и се взирах в екрана на телефона си като влюбен тийнейджър. Исках да отида при нея. Исках да я прегърна, да я накарам да се чувства в безопасност, да я защитя от всичко, което можеше да ѝ донесе нещо различно от щастие. Невъзможността да намеря Антъни ме побъркваше. Имах шпиони навсякъде из града и никой не го беше видял. Или още по-лошо, те не говореха. Това означаваше,