*Адрик* Не мога дори да започна да описвам облекчението, което почувствах, когато тя се събуди този път. Имах си обратно моята Сефи. Бих дал всичко, за да видя отново усмивката ѝ. "Колко дълго съм спала този път? Знам, че си лежал тук поне дванадесет часа, без да помръднеш, само за да мога да спя спокойно," каза тя, докато пръстите ѝ все още се плъзгаха по брадата ми, а уникалните ѝ очи оглеждаха