*Адрик* Най-сетне спряхме пред имението. Беше близо. Твърде близо, имайки предвид, че Сефи е с нас. Вече знаех, че ще срина целия град до основи, ако нещо ѝ се случи. Едва сега влезе в живота ми, но без нея, внимателният самоконтрол, който създадох, откакто поех управлението от баща си, ще изчезне с последното ѝ вдишване. Щях да се превърна в него и градът щеше да плати. Слязохме от колата. Тя вед