*Иван* Всички се оттеглихме в стаите си за през нощта. Легнах на леглото, опитвайки се да заспя. Бях физически и психически изтощен, но в близко бъдеще нямаше да има сън. Умът ми продължаваше да преповтаря изражението на лицето на Сефи в балната зала, когато видя как Босът пада. Тя се обърна към нас за помощ и трябваше да пробягаме покрай нея. Погледнах през рамо, когато човекът на Армандо я хвана