*Сефи* На следващата сутрин всички се събудихме много по-късно от обикновено. Прекарах време в разходки из къщата и вътрешния двор зад нея, опитвайки се да отпусна все още болезненото си тяло. Адрик остана до мен през цялото време. Можех да ходя и сама, но беше по-лесно, ако можех да се подпра на някого. Той не ме оставяше да направя и крачка без него. Винаги там. Винаги готов да ми помогне. Към с