*Сефи*
Първата половина на вечерта се оказа доста предвидима. Няколко души идваха да говорят с Адрик, благодарейки му за разни бизнес сделки или филантропия, на Адрик му омръзваше да говори с хора и ме измъкваше на дансинга, само за да спрат всички останали и да ни гледат. Сапунисване, изплакване, повторение.
След първия танц той никога не ме пусна, което означаваше, че трябваше да говоря и с хора
















