*Сефи* Докато Адрик и аз вървяхме към алеята, за да си тръгнем, Миша ни чакаше пред входната врата. Той ни погледна със сладката си усмивка, разтегната по лицето му. "Вие двамата ще надробите доста глупости, нали?" Усмихнах му се, вдигайки ръка за "дай пет", докато минавах покрай него. Никога не спираха да ме изумяват с това, което можеха да запомнят. Пристигнахме в офис сградата на Армандо рано,