*Сефи* Отново бях в балната зала и гледах как Адрик потъваше, отново и отново. Всеки път бях замръзнала на място, сякаш не можех да помръдна, докато не ме хванеха отзад. Всеки път, когато този мъж ме хващаше, казваше нещо, което не можех да чуя или разбера. Чувах гласове. Познати гласове. „Принцесо…” „Газело…” „Маймунке…” „Сестричко…” „Слънчице…” Различен глас ме изтръгваше за кратко от балната за