*Адрик* Нямах търпение да се прибера при Сефи. Да не поговоря с нея преди да тръгна за деня беше по-трудно, отколкото си мислех. Бях свикнал със сутрешната ни рутина само за няколко дни. Невъзможността да я целуна, да говоря с нея тази сутрин ми липсваше повече от обикновено. Надявах се, че тази вечер е в по-добро настроение от снощи, но се заклех да направя всичко по силите си, за да го оправя, а