*Сефи* Следващите два дни бяха предимно тихи. Момчетата идваха и си отиваха периодично, срещаха се с различни хора, събираха информация. Адрик нито веднъж не ме остави. Ако трябваше да отиде някъде, ходех с него. Може да изглежда прекалено, но бях доволна. Все още се борех с мисълта, че никога повече няма да го видя. Присъствието му в момента ми помагаше да държа тези мисли настрана. Той все още з