*Адрик* Бях изгубен в мислите си под душа, зает да се самообвинявам за случилото се. Погледнах надолу и видях как ме гледа. Имаше объркан поглед, но не каза нищо. Бях благодарен за всеки зрителен контакт, затова го задържах толкова дълго, колкото ми позволяваше. Опитвах се мълчаливо да ѝ кажа, че съжалявам и че я обичам повече от всичко. Винаги е успявала да чете мислите ми, само като ме погледне