Кога започна всичко ли? О, да… В онзи проклет миг, когато приех предложението му и станах негово гадже. Ако знаех, че ще стане така, никога нямаше да го направя. Поредната празна чаша на плота горчи в стомаха ми; притъпява нервите и замъглява съзнанието ми. Махам на бармана да ми донесе още едно от онези… как се казваха? Навеждам се над плота, отпуснала глава върху ръцете си, затварям очи и позволявам на онези проклети сцени да ме връхлетят отново. Те ме доведоха в този оживен бар в центъра на Ню Йорк… място, което винаги е пълно, независимо дали е понеделник. Но за разлика от всички останали, дошли да се забавляват, аз просто се давя в разочарованието, което ме разяжда отвътре. Всичко е заради Ерик… Моят приятел, подлецът. Е, бивш приятел… Трябваше да бъде изненада… Той е толкова зает с работата си, като успешен мениджър, че напоследък нямаме никакво време един за друг. Затова реших да отида у тях, да сготвя любимата му храна и може би да му дам нещо друго. Купих всички продукти и щастлива тръгнах към апартамента му… Разбира се, трябваше да се сетя, че нещо не е наред, още щом превъртях резервния ключ и забелязах неговите обувки и чифт червени токчета, небрежно захвърлени на пода. Ерик е толкова… организиран. Дори когато бърза, не оставя обувките си така. Но от тези червени токчета ме побиха тръпки. Вече знаех какво следва, защото аз не нося високи токчета – още по-малко червени. А в главата ми крещеше глас, който ми казваше да се махам оттам, да затворя очи и да обърна гръб… Но инатът ми накара краката ми да заживеят собствен живот. Стъпките ми бяха толкова тихи, че дори аз не ги чувах. Усещах само сърцето си, което биеше бясно, заплашвайки да изскочи в гърлото ми. И с всяка крачка към полуотворената врата шумовете ставаха по-отчетливи – звук от целувка, глухото пляскане на бедра и дрезгави стонове, идващи дълбоко от гърлото. Застанала пред вратата, чух гласа на приятеля си с тон, който никога не бях чувала… глас, пропит с похот. — Толкова си гореща, ммм, язди ме, скъпа. И в този миг стомахът ми се сви. Почувствах как решимостта ми ме напуска и понечих да си тръгна… но тогава женски стонове отекнаха в ушите ми… Тя каза: — Харесва ли ти? Никой не те кара да се чувстваш толкова добре, колкото аз, нали? Сърцето ми спря да бие в тази секунда, но някак успях бързо да отворя вратата, а шумът от нея бе по-силен от звуците на секса. … И ги видях. Голи – чисто голи. Веднага ме забелязаха; лицата им се изкривиха от крайна изненада и объркване. Но все още си спомням как червенокосата жена, една изключително позната червенокоса, беше отгоре на приятеля ми и го яздеше. Това е проклетата ми най-добра приятелка. Светът ми се срути, както и продуктите, които държах. Тя дръпна чаршафа, а той се спъна в дрехите си, докато си обуваше бельото непохватно. Дори си спомням как каза: — Ейнджъл? Какво правиш тук? Погледна мен, после Лора с притеснено изражение. Аз обаче просто примигнах няколко пъти, поемайки сцената със смес от изненада, ужас и любопитство. Знаех, че очите ми блестят от сълзи, защото всичко пред мен изглеждаше замъглено. Отворих устни, но от тях не излезе нито звук. Просто не можех да повярвам, че за четирите години, през които излизахме, никога не сме правили секс. И все пак, ето го него… с най-добрата ми приятелка. Може би бях в шок, защото въпреки протестите му, си тръгнах, без да кажа нито дума. Краката ми просто отново действаха сами и макар той да ме следваше из къщата, аз дори не се обърнах назад. Тръшнах вратата толкова силно, че ехото още кънти в главата ми, докато стоя захвърлена в този бар, с повече алкохол в кръвта си, отколкото съм изпила през всичките двайсет и три години от живота си. Отварям очи и забелязвам, че питието ми още не е пристигнало. Вдигам глава и поглеждам към бармана, който гледа в друга посока. Очите ми проследяват погледа му, сякаш притеглени от магнит… И изражението ми на объркване бързо преминава в изненада и ужас, защото към мен крачи мъж. Търкам очите си, надявайки се, че е мираж, илюзия от алкохола. Не е. Той спира пред мен със сериозно изражение. Скръстените му ръце изпъват бялата риза, която пасва идеално на леко загорялата му кожа и изглежда толкова малка за тялото му, че очертава всеки мускул, включително плочките на корема му. — Хеййй, да не си напълнял? — попитах с провлачен глас. — Ейнджъли. — Гласът му звучи твърдо, малко ядосано. Мъча се да откъсна очи от високото му тяло, което не би трябвало да забелязвам… о, небеса, наистина не би трябвало да го забелязвам. — Какво правите тук, г-н Адамс? — Хвърлих тялото си леко напред и почти паднах от стола. За щастие, той е там, за да ми послужи като стена, и аз облягам гърдите си в корема му, усещайки колко твърдо е тялото му… като скала. Вдигайки поглед, виждам, че и той ме гледа… право в кафявите ми очи. Ръцете му са на раменете ми, държат ме здраво, но докосването му е мило, въпреки че раздалечава телата ни. — Аз трябва да те попитам това. Ти какво правиш тук? — пита той, все още с онзи дълбок глас, който предизвиква приятни тръпки по кожата ми. — Ами, дойдох да отпразнувам, че съм необвързана! — Свивам рамене, освобождавайки се от ръцете му, и подпирам гърдите си на плота, разкривайки малко повече от деколтето си. — Онова копеле Ерик спеше с Лора, можеш ли да повярваш? Изсумтявам, като в провлачените ми думи се смесват гняв и тъга: — Не стига, че ми изневерява… трябваше ли наистина да е с най-добрата ми приятелка? Вдигам отново поглед към него и забелязвам, че очите му сега са по-меки. — Защо ме гледате така, г-н Адамс? — Г-н Адамс? Защо се държиш толкова официално? — Той вдига ръка към главата ми и разрошва кестенявата ми коса с непохватна милувка. — Сега не сме на работа. — О, вярно… — Усмихвам му се. — Вярно… — Пияна си, Ейнджъл. Ще те закарам у дома… — Не, не искам да си тръгвам…! — мърморя аз и отново се навеждам към него, стискайки здраво кръста му. — Не искам да бъда сама, Джулиан… Той обгръща тялото ми с ръце, а прегръдката му е достатъчно топла, за да напълни очите ми със сълзи… Боже, грижовното му докосване и нежните ръце, плъзгащи се по ръцете ми, наистина пробуждат разни неща в мен. Може би е от пиенето или от уязвимостта пред тази ужасна ситуация, но искам да остана в ръцете му – затова го притискам по-силно, допирайки тялото си до неговото. … Това ми напомня за чувства, които погребах отдавна. — Хайде, Ейнджъл. Можем да гледаме онези блудкави филми, които харесваш. — Той плъзва ръка през косата ми отново, отмятайки я от голите ми рамене. — По-добро лекарство за разбито сърце са от пиенето… — Сърцето ми не е разбито, Джулиан… Аз съм бясна! — Бързо се отдръпвам, стискайки здраво ризата му. — Той чукаше най-добрата ми приятелка, а с мен никога не е правил секс! — Ейнджъли… — Той остава безмълвен, оглежда се наоколо, забелязвайки, че тонът ми привлича внимание. — Той е копеле! — изкрещявам и ставам от стола с усилие, препъвайки се в краката си. — Мразя го! Джулиан въздъхва дълбоко и прегръща дребното ми тяло, подкрепяйки ме с лекота с една ръка. С другата вади портфейла си и хвърля няколко стотачки на плота, усмихвайки се извинително на сервитьора: — Задръжте рестото… — По дяволите! — крещя, спомняйки си отново онази неприятна сцена. — Ще те убия, Ерик! Ще отровя онова шибано лайно! Джулиан ме извлича от бара, докато аз сипя проклятия към небесата, всички насочени към негодника Ерик. И точно когато гърлото започва да ме боли, спирам и се оглеждам, забелязвайки, че някак сме се озовали пред спортната кола на Джулиан, неговото „бебче“ – както той обикновено я нарича. Черен автомобил, който дори в тъмнината на нощта блести пред очите. — Може ли аз да карам? — соча колата с широка усмивка. — Ти шегуваш ли се? — Той кръстосва ръце, привличайки отново погледа ми… Какво ми става всъщност? Джулиан е… не е някой, когото трябва да гледам по този начин… Той е най-добрият приятел на баща ми! Но въпреки това се улавям, че леко овлажнявам устните си, гледайки тялото му, което е просто грях. Часовете, прекарани във фитнеса, определено си струват. И въпреки усилията ми, Джулиан забелязва реакцията ми и на устните му се появява лека, самоуверена усмивка. Без да каже нито дума, той отваря вратата на колата и сочи вътре: — Да вървим, Ейнджъли. Подчинявам се без възражения, обръщам се към него и откривам, че той е надвиснал над мен, дърпайки предпазния ми колан. Очите ми задържат погледа на зелените му очи за миг, а след това се спускат към устните му. Ароматът на Джулиан нахлува в ноздрите ми – фин мъжки парфюм, който запалва пламък в тялото ми, ниско долу в корема… Събирам краката си, притискайки колене едно към друго, и извъртам поглед, слушайки тихия смях, който жужи в ушите ми. — Добре, да се прибираме у дома, момиче…