– По-добре ли си? – Гласът на Джулиан е мек и носи уютна топлина в гърдите ми, точно както чашата между ръцете ми. Вдигам очи, взирайки се в разтревоженото му изражение. Той стои до вратата, хванал дръжката с големите си длани, които я правят практически невидима. След като ме видя да плача, Джулиан бързо ме вкара в кабинета си. Щорите бяха спуснати, така че никой не можеше да види сълзите ми, въп