Думите на Джулиан не ме поразяват като удар, но секват дъха ми и замъгляват погледа ми със сълзи. Нужни са ми няколко мига, за да осъзная какво казва... че иска да му принадлежа. Той не ме припира, не помръдва, дори не мига... Просто ме гледа право в очите, чакащ отговора, който се изпари от върха на езика ми. Поемам дълбоко дъх, взирайки се в преплетените ни пръсти, в начина, по който ръката ми с