Бавно отдръпвам лицето си, опирайки ръце на раменете му, и го поглеждам… Едва доловимата усмивка на устните му го прави толкова дразнещо красив, че сърцето ми прескача удар. Разтварям устни и поемам дълбоко дъх, задържайки въздуха в дробовете си, докато дланите му се плъзгат надолу по извивките на тялото ми. — Джулиан… — Не мога ли? — попита той невинно, с онази почти самодоволна лека усмивка. — Н