Джулиан надвесва тяло над моето, подпрял ръка на стената до главата ми. Вдигам очи и го наблюдавам напрегнато.
– Какво правиш? – настоявам, произнасяйки думите бавно.
Но той не казва нищо, само притиска коляното си между бедрата ми, принуждавайки ги да му направят място. Сърцето ми забива лудо – толкова бързо, че сякаш всеки миг ще разкъса гърдите ми.
Цял ден се държеше дистанцирано. Знам, че обаж
















