"Почакай тук." Казвам, плъзгайки пръст по челюстта ѝ до брадичката.
Отивам в кухнята, отварям фризера, за да взема кубче лед: "Изглежда доста ти е харесало студеното усещане по кожата ти..."
Тя ме гледа с палаво изражение, което ме кара да потръпна.
"Знаеш ли, Ангел? Казват, че адът всъщност е студен."
Усмихвам се и взимам кубчето лед, приближавайки се отново към дивана, докато не спирам пред нея,
















