Знаех, че не беше редно да си тръгвам така. Превъртах сцената в ума си отново и отново, докато в гърлото ми не загорча. После се предадох. Не съм горделива, но когато почуках на вратата на Джулиан и ми отвори Кати, усетих как нещо в мен се пречупва; може би е малкото гордост, която ми бе останала, или може би е сърцето ми... Твърде рано е да се каже. – Здравей... Анджели, нали? – попита тя, взирай